От лудите се учих да се смея,
душата ми когато скръб душеше...
Това бе страшен начин за живеене,
но не и грешен...
Когато от амвона в парламента
замерваха ме с глупави закони,
се хилех. Хвърлях с шепи мента,
емблематични дребнички бонбони.
По улиците стреляха. Не плачех.
Смехът цамбуркаше във локва с кърви.
Страхуваха се даже и палачите,
че жив ли съм, те няма да са първи. ...