Луд ли беше
Луд ли беше този вятър
за любов да ми шепти!
Луд ли беше този вихър
да целува моите коси!
Аз не мога да му отговоря,
във сърцето имам си любим.
Не, не искам и да споря,
по-добре да помълчим.
Вятърът самотен броди
тъжен, чак до сутринта.
Иска да ме заговори,
а пък аз мълча, мълча.
Той разбира, че обичам,
че сърцето ми гори.
Не, не искам да отричам,
във душата ми си ти.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.