Чувам, че: "Господ - на мушлива крава рога не дава!"
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам.
Видя ли сигнално червено за гадости, тутакси полудявам.
На Бик се обръщам! Беснея! Мачкам наред. Разкъсвам!
За Арената съм! Страховита нападам! И лесно не падам!
"Да паса" трева и плява не искам. И съм твърдоглава.
Не съм тиха и с кротък нрав. Все ровя, където не трябва.
Мушкам с "рогата" здравата, ритам буйно с копита...
"Дърпам дявола за опашката". Немирна съм! И упорита.
Не "муча" покорно "надупена". Нито пък репресирана.
Не и в "коловоза" с разни "добитъци". Не съм дресирана!
И Веригите късам яростна! Не съм за робство родена!
Хомот няма да нося! Кротка да ме подкарват с остена.
Екстременти не бърша! На глупаци и подлеци не слугувам.
Само в битки кръвта си проливам. Съдба ми е да воювам!
Ще умра горда и чиста в бой. Но няма да се прекърша!
В кланица няма да свърша аз. Като разфасована "мърша".
"Топки" имам на Живота да се опълча! Рогата - моята Сила!
Сбъркала с мен е Природата! Сериозно май е сгрешила.
Гордост, ярост бушуват в мен. Бик съм, а не "дойна крава"!
"На луда крава- Господ рога не давал!"? Ами тогава...
Защо ли аз съм такава?!
Сбъркана "ЛУДА КРАВА"!
by Antonina
© Екатерина Камазовска All rights reserved.