Сгушвам се в миг откраднат от живота,
скривам го в опакото на деня,
скъп диамант ми е пратен от Бога,
риба ли съм - хванала своята блесна.
Не е късно все още, ако тръгна оттам,
откъдето животът ме спира
и чака с надвиснала буря и гръм,
кон крилат съм и галопирам.
Ще намеря своя огнен вигвам,
незряща да съм след тази буря
или дива, първична като Тарзан,
но узнала на живота магията луда.
© Мариола Томова All rights reserved.
откъдето животът ме спира"
По-добре късно, отколкото...(Знаеш си)
Целия свят на това се крепи...
А животът е низ от възможни неравности,
но без опит не знаеш дали ще тежи...