Jan 4, 2011, 10:36 PM

Лудата 

  Poetry » Civilian
1159 0 31
Л У Д А Т А
Трамваят беше със съдби препълнен,
промушвахме се във деня забързани,
от слънцето разбрали, че е съмнало,
мечтите от съня си неотвързали.
Качи се и жената с цвят на минало,
гласът ù прекатури тишината:
- Ще бъдете от Господа помилвани,
смилете се над мен и над децата!
И мозъкът ù пусна безотказно
кошмарите от филмовата лента.
Говореше във унес, с поглед празен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??