Луднала навярно като теб съм, ветре.
Вместо да дожъна жито за хамбара,
хукнах по следите севера да гоня
и го диря още, все тъй неуморна.
Той да охлади устните ми жарки,
подпалени от слънчевите снопи.
Стигна ли нозете му студени,
да ми разхлади сънищата непокорни.
Имам си утеха, дар му я дарувам,
че ми е посока, блян дорде сънувам.
Даже да не иска, пак ще го доимам,
във очи-пътеки клони щом разстилам. ...