Лудостта е дама
Изящна черна котка
Дебнеща сянка в мрака
С нежни пръсти ще сложи
на шията ти перлена огърлица
Ще те отведе в белите си зали
щом падне първия сняг
През прозореца на болничната стая
ще чакам пролетта
Отново ще са пълни улиците
ще се носи шепотът на забързани хора
ще отворят кафенетата
Това е картина, която
рисувам в самотата си.
© Нимфаеа Алба All rights reserved.