perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Nov 18, 2008, 3:37 PM

Лудост 

  Poetry » Phylosophy
916 0 27

Завесата раздрах... Със шепи...

Мракът не изчезна в светлина,

прогледнаха очите слепи,

а светлото пропадна в тъмнина.

 

Виденията бяха странни,

вървяха птиците в небе,

невиждащо се взирах във екрана,

пораснах, но съм пак дете.

 

Продадох любовта си за омраза,

живота не обичах, а смъртта,

и в дълги речи нищичко не казах,

усещам пулс в петите, не в гръдта.

 

Надеждата прерасна във невяра,

летяха птици... Без криле...

И сам не съм в самотна гара,

и всичко коз играя без вале.

 

Слух нямам, а ридания дочувам,

смъртта изпращат смехове,

артист съм, но не се преструвам,

лудост е нормалното... От векове.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??