Aug 5, 2012, 9:24 PM

Луна 

  Poetry » Landscape
795 0 1

Луна красива и невинна, озаряваш

с нежния си блясък нашите сърца,

да можеше като нея

невинна да бъде и моята душа.

 

Подведена и измамена от съдбата,

опустошена отвътре,

ближеше старите си рани тя.

 

Опитваща се да блещука

и огрява в мрака

като лъч светлина.

© Цветелина Недялкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??