Jun 25, 2017, 12:17 AM

Луна 

  Poetry » Love
397 0 1

Сърцето трепва отново.

Душата за небитието копнее.

Всичко е една каша.

Вятърът говори с твоя глас.

Слънцето гали с твоята длан.

Звездите гледат ме с твоите очи.

Аз съм Луна.

Самотна,  тъжна.

Убиваш я, но и и вдъхваш живот.

Обичай я.

© Соня Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Защо? Кого обича? Миличка моя! Несподелена любов. Ще трябва дя полекуваш.... Трябва ти споделена.
Random works
: ??:??