Загадъчно промъкваш се в тъмнината.

Звезди блещукат покрай теб.

И бледо-жълта ти е светлината…

Обожавам твоя силует!

Отново поглеждам те на 28-мата нощ.

Изпълваш небето сякаш изцяло за мен!

Цял месец чаках да зърна този разкош,

а веднага след това се чувствам сломен!

Когато те няма ми липсваш…

Когато си тук не мога да спя!

А когато те искам, си тръгваш

и по тъмните улици тъжен вървя…

Притегляш ме към себе си като магнит,

със тази бледо-жълта светлина…

И с поглед нежен, но и тъй изпит,

на бавни глътки пиеш моята душа.

Луната магически нежна е,

точно тъй както си ти!

Но когато Луната поглежда ме,

не гори както гледат ме твойте очи!

Толкова близо си сякаш,

а всъщност безкрайно далеч!

И в съня ми пак ще избягаш,

докато чакам отново да порастеш!