Разбита_отвътре (Силвия)
19 18
Jun 6, 2010, 6:35 PM

Луна 

  Poetry » Other
771 0 2

Една луна
сред хиляди звезди изгрява.
Блести в нощта сред тях, но е сама.
Има нещо.
Нещо я издава.
Не бе луна, а бе жена.
Жена търсеща, жена страдаща.
Жена изгаряща във своята жарава.
Жена властна, не поробена.
Жена искана, не молеща.
Жена истинска, не мечта.
Жена чиста - като момина сълза.
В очите ù ще видиш истина.
В думите ще чуеш прямота.
Паднеш ли, ще ти подаде ръка.
Тя не търси, тя намира.
Тя помага, но не взима.
Тя прощава, но не забравя.
Тя не идва, просто минава.
Това е тя.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно начало, но после има спад, нарушава се ритъмът...
  • "Тя не идва,просто минава.
    и ни наказва с незабрава!
    Тя-любовта винаги в нас остава!"
    Така бих продължила стиха ти,но и така ми харесва
Random works
: ??:??