В града превъзбуден, с ритъм свой,
с крачка триумфална стъпва той!
От гордост или фантазия обладан,
от помисъл романтична завладян!
Излъчва деликатен аромат,
загадъчен, мой непознат!
И пламнал с обяснима жар,
бе магнит и Божи дар!
Като хубав сън премина през воал,
но с луд страх даде ми съдбата знак!
Над нас луната беше половина,
не съгреших на любовта си НЕСРАВНИМА!