Луната ме гледа през прозореца отвън -
събужда спомени, опъва струни;
позабравени леко в един отминал сън,
нахлуват пътища и вятър есенен мислите брули.
Нечие лице през прозореца отвътре наднича -
дали е моето, или е вече чуждо, друго;
и чуват ли сетивата ми песен лековита, птича -
или във мрака щурците се шегуват грубо?!
Душата щом обича - тихо, чисто, нежно
сърцето по Пътя си тича - през Морето безбрежно!...