От сдраното сетре на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица
в солените си длани. От скалите
към него гледах алчно, завистливо,
като скъперник към купчина злато
как страстно я целува. На отвито,
заспало тихо, приказно красиво,
момиче ми приличаше луната.