Луната ей я, грее пълнолика,
а аз ти под прозореца стоя.
Чух майка ти отвътре вика:
„Не вземай си с тоя луд беля!”
На времето с баща ми уж се взела,
но той си падал малко „Казанова”.
Решил се на постъпка смела,
и нея заменил с „Нова”…
А тази и до днес ме мрази, любимата отнема ми,
държеше я под ключ и под надзор,
главата вдигнах: „Туй нека е проблема ми!
Не ме познава тя… ще види зор!” ...