Луната само ще ни свети
На пръсти в стаята ми влезе,
целуна ме и си замина.
Нощта чертае светлосенки
и вечерта е тъмносиня.
Усетих те в съня си само,
усетих твоето дихание.
Горещите ти устни нежно
създадоха очарование.
Пространството те скри от мене
в галактики далечни, сини.
Избяга в приказното време
и в светове недостижими.
Но утре вечер ще се върнеш,
ще чакам стъпките ти леки.
Тогава, знам, ще ме прегърнеш,
луната само ще ни свети.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.