ЛУНАТА СПИ
ЛУНАТА СПИ
Луната спи, а ти защо не спиш?
Очите ти – звезди във мрака.
Защо в нощта така седиш?
Нима никой теб не чака?
Луната спи, а ти защо не спиш?
Отдавна всичко живо е заспало,
а нощта покрила тихичко света
със своето топло одеало.
Луната спи, а ти защо не спиш?
Нима редиш мечти във мрака,
и миговете златни търсиш.
А някой някъде те чака.
Луната спи, а ти защо не спиш?
И някой друг брои звездите.
Ръце протяга във нощта.
И иска да те гледа във очите.
Луната спи, а ти защо не спиш?
Нима тя кара те да плачеш?
Недей – изтрий ти тез сълзи!
Там нейде сродната душа те чака!
12.05.2007
© Мириам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво , Мариянче, чудесно и романтинчо пишеш!
-
Марияна, добре дошла в сайта.
Изчетох и трите ти стиха и много ми харесаха.
Нали вече ще ги показваш
-
Благодаря Ви!!! Трогвате ме! Не вярвах, че някой ще оцени нещо което съм написала...
-
Това на края за сродната душа ме грабна. Поздравления за чудесните стихове, Марияна!!!
-
Браво!
И този е страхотен! -
Хубав стих!
Поздравления! -
аз съм същата до скоро и аз не можех да ги споделям за това благодаря на всички вас че ми помогнахте.Поздравления таланта ти е неспорим
-
Благодаря ти! Доста дълго време пишех и си ги пазих за себе си. Срамувах се от това, че пиша и не ги показвах почти на никого. Най-накрая се престраших да го направя. Бих се радвала да ви харесат на всички.
-
хубави стихове. добре дошла!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
