„луната спи …
паяк плете сноп лъчи,
луната спи … „
Заспа безмълвна белоликата Луна,
спокойна плува в сиянието свое,
безброй звезди и пазят тишина…
лика ти идва в съзнанието мое.
Може би… сега в нощта будуваш?
Усещам, тази вечер няма да заспя.
Ти още ли ме помниш и сънуваш,
дали да ме забравиш вече не успя?
Поглеждам вън, кръгло пълнолуние, ...