Луната спи, а аз не спя
„луната спи …
паяк плете сноп лъчи,
луната спи … „
Заспа безмълвна белоликата Луна,
спокойна плува в сиянието свое,
безброй звезди и пазят тишина…
лика ти идва в съзнанието мое.
Може би… сега в нощта будуваш?
Усещам, тази вечер няма да заспя.
Ти още ли ме помниш и сънуваш,
дали да ме забравиш вече не успя?
Поглеждам вън, кръгло пълнолуние,
в такава нощ… чувствата призна.
Тогава казвах, че всичко е безумие,
претеглях думите на моята везна.
Ти искаше ме, като слънце и вода,
макар да знаеше, че няма да съм твоя.
В мечти бленуваше ме на свобода,
и тях отнех ти, с жестокостта моя.
Пресичах всеки твой копнеж към мен,
не исках нищо от себе си да позволя.
Сега разбрах - имало е миг споделен…
Мига е болката. Луната спи, аз не спя.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Какво да кажа,много тъжно...Можеш да ни развеселиш,но и да ни натъжиш.Поклон,поклон...
С пожелание за повече усмивки от мен! -
Многопластов подтекст!
-
Да може би не съм жестока,
но нараних душа красива ...
Не кривнах от своята посока
но от това не съм щастлива.
Какво като съм с морал и чест
щом виждам тъгата му в очите?
Как ми се иска да получа вест
че вече съм изтрита от мечтите.
Благодаря за поетичния коментар Елена.
Поздрав и усмивка. -
Не си жестока Етчи
в сърцето си
ти носиш любовта
погледни небето
и луната
лика му кротко
там те чака !!!
Поздрави и усмивки
-
Христо и Марти, благодаря.
Истината е друга, но уви ...
Даже в грях да не се потопя,
там някъде ... пак ще боли.
Поздрав и усмивка и за двамата. -
Ти заспи! Луната бди!
...и ще го помниш, ...и ще го забравиш,
но само в сърцето си понякога ще го прегръщаш.
***
Усмихни се Етчи!Поздрав!Сини усмивки! -
Такива чувства винаги носят болка. Тъжен, но чудесен стех!!!
Поздрави, Ани!!! -
"Боли, когато хубавото си отива...тя,болката
преследва ни във всяка радост и тъга ... "
Да така е, боли Кити,
но хубаво не е било.
Има ли чувства скрити
има болка, тъга и зло.
Поздрав и усмивка. -
Как боли, когато нараняваш
с отказ, някой който те обича.
На чувствата му не отговаряш,
сърцето ти на друг се врича.
Благодаря за поетичния коментар Гери.
Поздрав и усмивка.
-
Боли, когато хубавото си отива...тя, болката преследва ни във всяка радост и тъга!!! Много хубав стих Етчи, много!!! Поздрави
-
Ако още ме обичаш, разлюби ме...
и усмивката лъчиста - мен самата!
Ако аз съм болка, изтръгни ме -
разпилей ме като спомен в тишината!
* * *
Поздравче с нещо мое! Позната и болезнена тема разкриваш в стих, Етчи! Поздрав! -
Креми, как да не тъжа,
как кажи да не ридая?
Щом много го боли мъжа,
как кажи аз да нехая?
Поздрав, прегръдка и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Колко по лесно щеше да е в света,
ако ги нямаше недоразуменията и
несподелените чувства по пътя ни.
Но уви, такъв е живота ...
Поздрав и усмивка за всеки от вас.