Mar 22, 2013, 9:29 PM  

Луната срещу мен 

  Poetry » Love
734 0 0

Луната зловеща над мен стои

и душата ми сломи.

Въпреки че пътя ми озарява,

тя душата ми наранява.

 

Опиянен от твойта красота зловеща,

съм влюбен в нейната душа гореща.

Как ме желае, аз не зная,

че съм влюбен, искам да ù призная.

 

Завистливата луна на сърцето ми се противи.

Да обичам друга тя не позволи.

Как на теб завижда бясно,

че обичам теб не ù стана ясно.

 

Излизайки на улицата вечерта,

се чудиш дали твоята мечта ще осъществя.

Да я обичам, сама пожела,

и на нея ще се отдада.

 

Душата нейна как ме нарани

и сърцето ми изпепели.

За теб ридае всяка нощ мълчаливо,

чакайки да се изкаже талантливо.

 

Луната как обича мойте стихове неземни,

но само ти знаеш мойте падения житейски.

Луната със светлина ме дарява,

но ти любовно ме омая.

 

От взаимната любов не боли,

затова луната ще скърби.

Речено е да се обичаме навярно,

че ще се разделим, това не е вярно.

 

Невинността ти как безмилостно ме покорява

и със обич ме дарява.

Не ще се аз сломя пред тази луна зловеща

и ще се престраша да те поканя  аз на среща.

 

Погледни ме ти сега, за да не страда моята душа...

 

 

© Добрин Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??