Лунатик ...

... и яхнал черен, нощен кон

с крила от тъмен Вятър

в нощта като в запуснат дом

ще доведа Луната,

понеже тя създава в мен

предчувствие далечно,

че някога съм сътворен

и съм закърмен с Вечност...

А в пътищата на нощта

когато вън се мръкне

и  странстващата ми Душа

със сенките се мъкне,

аз сам не помня откога

с това си увлечение

се движа вечно по ръба

в Животът-приключение...

... И тъй през целият Живот:

с инстнкт и без опипване-

без право на погрешен ход,

без право на залитване...

Коста Качев