ЛУНЕН СТИХ
Нощта пеперудено пак се завръща,
слънцето чезне със вятъра тих...
Някой отново Луната прегръща,
с безумни очи посвещава й стих.
Навярно поетът с перото ще вмъкне,
две красиви мечтани кафяви очи.
В косите момински плахо ще втъкне
парещ букет от искрящи звезди...
Навярно ще иска на лист да излее
най- прекрасните мили слова,
щом душата копнее единствено Нея, ...