Лунен сън
Луната натежа от обещания.
Смутена, пласт по пласт лъчи съблече.
Търкулна се в морето замечтана,
от свода като капка се оттече.
Небето с влажен взор я изпроводи
и скри я с шал озонено-копринен
от аленочервени хоризонти
с ухание на сладко от малини.
Покой откри Луната сред вълните
и спусна се към тях да се разлее
като дъждовна песен сред косите ...