valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Oct 17, 2008, 2:08 AM

Лунна приказка 

  Poetry » Other
597 0 8
Погледът ми празен разпилява
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...

Луната на сърцето ми прилича.
Бледнее, сякаш нещо и тежи.
Дали не боледува от обичане
и мъката дали не я суши?

Протяга лъч, за който да се хвана.
Избрала ме да бъда неин лек.
Но мога ли да излекувам рана?
Аз просто съм обикновен човек...

От приказките зная, че Луната
ще се превърне в хубава жена.
Обикна ли я, може светлината
да се завърне в нейната душа...

Ще дойда! Нека съм ти лека.
Ще бъда пак сред моите мечти.
Нека любовта ми е пътека.
Ти смисъл на живота ми стани.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??