DID77 (Димитър Димитров)
124 204
Mar 12, 2011, 8:55 AM

Лунната жена 

  Poetry » Phylosophy
879 0 0

 

 

 

Две сестри, сияещи във мрака,

само миг сребриста  тишина...

Мисълта се плъзга все нататък,

лъч изгубен в лунна светлина.

 

Като ручей в тихите подмоли

 в дебнещия мрак на вечността

погледът застива и се моли…

За какво ли? 

Знам ли за какво ли!?

Съзерцава може би смъртта.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??