ЛУННАТА ПЪТЕКА
Плъзгам се по елипсата на лунната пътека.
В очите ми блестят безброй искрящи лъчи.
Тялото в безтегловност, в плах шепот олеква.
Тъмнината безмилостна, страшна мълчи.
Извива се сребърно, голо змийското тяло,
къса парчета от моята нежна, светла луна.
Все по-малък и тъжен на небосклона остава
сърпът бял, обшит с конците на няма тъга.
Вълк самотен, поглед огнен отправил нагоре,
жално вие. Дали мен, с болка, отчаяно търси?
В сърцето му любовен вопъл с обич говори. ...