May 22, 2020, 5:48 AM  

Лунно броене 

  Poetry
1739 10 11
Минутите ни бяха много близки,
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха,
(Протекторите бяха забранени!)
но любовта ни с изгревите скиташе
и пазехме си лятото на смени.
До ключа сол е нота в табакера –
(с нас пролетните трели коленичеха...)
изгубената в теб!... ти в мен намери я –
с цвета на есенно брюле – прилича й... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??