Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък,
загадъчно към нас да се прехвърли,
та, всички наслоени бури с крясък
да хукнат по пътеките си стръмни.
И страстите им тъмни да изчезнат,
(измислица са те, баласт ненужен),
защото там е мястото им... в бездна,
щом цветенцето вярата пробужда - ...