Лунно капричио...
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разпиляни звезди от предишни съдби
събери във красива Любов!..
Като страстен маяк призови ме ти пак
в плен на гибелна Власт може би
и след бурно море мойта лодка щом спре-
посрещни ме със голи гърди...
С цвят на жълти листа бе дошла Лудостта
и ръмеше разискрена жар-
пожела на лежим върху златен килим
и да пием божествен нектар...
За отдаване час беше слязал при нас
и отпуснал бе жадни крила:
като страстен магнит, като тост неотпит,
но с мощта на ракетни сопла...
Аз над Жертвенник плах химн тържествен запях,
ти край мен разпиля Тържество:
и от тръпна снага пих чаровна мъзга,
и докрай те дарих с мъжество...
В миг прониза със щик твоят радостен вик
замечтаната обла Луна
и със лунният прах твоят сребърен смях
ме за вечна Любов закълна...
Ти ела донеси дъх на дюли в коси
и упой ме, упой с аромат-
запъхтяна от свян направи ме пиян
и върни със години назад!...
Във очите с роса направи чудеса-
разгони тоя траурен фест,
в който споменът сам размотава се там,
маскарадно гримиран до днес!..
С хризантеми в коси, пак ела, донеси
образ мил от човешка Любов!..
Сладострастни бедра, разлюляни в игра
на плътта ти от властния зов...
Аз съм жадна пчела и те моля: Ела,
мойте устни са тежки от мед!..
... Дъжд от нега ръми, в нежни шепи вземи
и пази я в нощите напред!...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.