Луната пее тъжно зад кулисите.
Дали пък не е слухово внушение?
Луните днес не вярват във измислици.
Затуй си причиняват затъмнения.
А песента им, разсъблечената, броди.
Осъмва притъмняла и немилвана.
До никого не стигнала. Обходила
Земята във смирение. И преко сили.
Дали и аз, досущ като Луните,
не пея песента си във пустиня?
И само прилива и отлива на дните
напомнят тихогласно, че ме има?