Jul 29, 2018, 1:14 AM
Лунно затъмнение
Луна притичва
в сянката се крие
мракът е доволен
няма светлина
самотно куче
вдигнало главата,вие
мъка,страх и вопъл
смразява ти кръвта.
Казват,сянката
изпраща я Земята
а може би
поредното знамение
не вярваме
а нещо стяга ни Душата
нов огнен Ад
или стихийно наводнение.
Езичници не сме
защо все търсим знаци
кое ни кара на небето
неясни руни да четем
дали инстинктът наш
редом с кучето не вие
ще завладяваме планети
а това кога ще разберем.
Юли,2018г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Иржи,дори и закъснял твоят коментар е винаги очакван.Твоято тълкование винаги ми дава възможност да погледна на стиха си в отражението на твоят субективен поглед.А това дали ще се случи разгадаването на подсъзнанието...сигурно някога.
-
Не бива да оставям "за после"коментара си,зашото потъва и мога да го пропусна...А прочетох тоя страхотно образен стих още веднага,същата нощ,но нали все искам да отделя подобаващо внимание и....закъснях!Мисля,че всички обичаме да гледаме нощното небе,което ни обгръща с вълшебство и тайнственост...Някога хората са се страхували от неизвестните небесни явления,сега са по-смели,изучават ги,мечтаят да се докоснат до тях дори...Е,може и това да се случи някога!Виждаш ли как ме провокира,Гавраил!
-
Светла,изпрашам ти дъхът на морето.Благодаря за поздрава.
Слънчогледе,не гледай слънцето,ще те ослепи. -
!!!
-
Поздрави, Гавраил!
-
Кой ли знае,Дочка?
-
Душата винаги се вслушва в тишината, а разумът търси огнените знаци.Но дали искаме да научим всички отговори?
-
Катя,благодаря!
-
Поздравления за стиха ти , Гавраил!
-
Албена,благодаря за коментара и оценката.Винаги ми е интересен ъгълът от който поглеждаш.
Надежда,класика!Поднасяш три отговора и само един е верен.
Младен,коментарът ти е винаги интригуващ със своя философски подтекст.
Мария,харесах логическият път на твоята мисъл.Така се ражда новото.
Влади,Приятелю както винаги с чудесен коментар и добронамереност.Благодаря ти!
Милко,винаги намираш
рационалното зрънце и го изразяваш в коментарите си.
Ангеле,мистицизмът Приятелю ни е останал вероятно от траките.Мистицизъм романтичен и докосващ. -
Много хубав стих,Приятелю!Много точно уловен мистицизъм и пресъздаден в жива картина!Поздравления!
-
Или просто здрав разум. Поздравления за стихотворението, Гавраил.
-
Да, така се доказва липсата на интуиция. Ех, тази интуиция, трън в окото на въпросоотговорите на Дявола. Щом така я е нацелил, значи не е от него, сещате се от кого е. Така пък се доказва святост ли е пророческа или сврачеща врачувалност. Ама и аз една дума измъдрих, нека пък и аз да кажа нещо ново, стига съм подражавала.
-
Във въпросите са и самите отговори. Космосът и небето ще останат тъмни рунически символи вероятно до самия край на човешкия род. Така и трябва да бъде. Хубав свободен стих. Поздрав, Гавраил!
-
Задаваш отговори...
-
Мъдър, както винаги...Хубави въпроси, Гавраиле! Поздравления за новата творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и винаги оставям пет звезди,
не разговарям и не се издавам,
но ти присъствието ми разкри...