Впивам пръстите си в простора...
Въжетата ми, от стискане кървят...
Задушавам се, но се мъча да говоря,
а шепота е мълния над този свят...
Очите ми в ужас въртят хоризонта...
Зъбните нерви са мозъчен бич...
Мисълта ми бързо се мята на коня,
но той е уплашен и хвърля къч...
Стиснал здраво - не пускам пътя...
Падна ли хвърлям в очите си кал...
Ако литна ще стигна Кръста,
на който Той за мен е умрял... ...