Аз знам, ще дойдеш цялата във бяло,
с копринени криле ще ме прегърнеш
и със своето ефирно наметало 
кротко мене ще обгърнеш.

И сълзите ми до дъно ще изпиеш,
къс по къс ще ме събираш, 
а с тях гнездо в мен ще свиеш
и в него с песни тъй ще ме опиваш.

Стига само сламка да ми подадеш,
за нея аз като удавник да се хвана
и всичко мръсно, кално да сметеш,
да ме съзидаш нова, цяла.

Аз знам, ще дойдеш!
Вярвам, че те има!
Нищо, че навън е студ и мрак!
Нищо, че навън е зима!