Лястовица

Jan 20, 2007, 12:16 AM

Poetry

1031 0 4

Лястовица - бяла и красива,
щом си тръгна и надеждата замря,
сега сънувам те - горска самодива -
потъваш в тишината на нощта.

Лястовица нежна и сама,
докато летиш аз бавно ще умирам,
затрупана от болка и тъга,
но в сетния си миг пак теб ще виждам.

Лястовица болна и ранена -
щом достигнеш чакания край,
не забравяй пак за мене да погледнеш!
макар студена, аз вечно тук съм, знай!

Лястовица смела и безстрашна!
Щом се върнеш - аз във гроба ще те чакам.
О, прости ми ти - любов изящна!
Пролетта ти не успях аз да дочакам...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Лидето (София Ленова)

2007-01-20T12:01:42+02:00

и аз така мисля дидке, че най-красивите неща се получават на цената на върховната болка
Magnetichna (Дидка Георгиева)

2007-01-20T09:31:28+02:00

Бъди волна като лястовицата!!Тъжно,но и в тъгата има красота!
Лидето (София Ленова)

2007-01-20T08:06:19+02:00

благодаря ти Велина
velina (Велина)

2007-01-20T00:24:27+02:00

Страхотен стих, въпреки че е много тъжен!