Появява се на хоризонта син
лястовица с разперени крила;
летяла тя дене и нощ от юг,
иде тя тук при нас.
В майчиното гнездо,
своята челяд тя да отгледа,
или гнездо да създаде,
както човек къща гради.
В гнездото уютно,
две малки лястовичета
своята майчица чакат –
храна и вода тя да им даде.
И ето, иде отдалече,
своите дечица тя да нахрани,
гладните гърла с крясък я посрещат,
а с гробна тишина я изпращат за още храна.
© Венцислав Илиев All rights reserved.