Наредени са дружно по жиците
черни перли, ветрец между тях...
Всяка - шепа голяма, но малка царица,
нависоко, над всичко, без страх!
Изорани са вече пшениците,
а кръчмарят приготвил е мях.
Тъй високо, високо са птиците
а аз долу, затънал във грях...
Ех, да можех да литна на юг!
Ех, да бях черно птиче едно!
И напролет по - светъл, по - друг
да се върна в свойто гнездо.