на Радой Ралин
Ех, Радой... Теб отдавна те няма...
Студ по-бърз от мъгла ни захапва.
От безптичие всичко е драма,
а безпесенност - кой е очаквал?
Ти открито бичуваше всичко.
От теб и властта се страхува.
Днес е пролет, а нямаме птички.
Лястовички дали съществуват?
Да запеят. Студа да настръхне.
Да закапят душите - капчуци,
а страхът като лед да се смъкне ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up