Лястовици бели

Feb 24, 2014, 4:45 PM 2015-06-20T19:06:34+03:00

Poetry » White poetry

1054 0 4

Децата ни пораснали незнайно,

отлитат като лястовици бели,

улисани в сиво ежедневие,

не виждаме посоката къде е.

И питаме се заедно защо ли,

така внезапно, тихо отлетяха,

а може би самите сме виновни

за тяхната посока необятна.

Виновни сме за мигове, когато

било е нужно ний да ги погалим,

да кажем думи мили и грижовни,

а те да ни прегърнат и целунат.

Тежи, когато се погледнем,

косите ни безкрайно побелели,

годините не могат да се връщат,

но лястовици бели ни прегръщат.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

djudjii (Жанет Велкова)

2014-02-26T15:05:46+02:00

Дотежа ми...
Хубав стих!
(оправи само тази подкатегория)
mimamina (Мина Конарова)

2014-02-25T13:08:33+02:00

Мъдрост!
Харесах!
Valgerh1 (Вал Герх)

2014-02-25T03:03:46+02:00

Когато бяхте и не спяхте,
когато Ви се искаше, но пестяхте,
когато мислехте за нас...
...........................
ПОКЛОН ПРЕД БЕЛИТЕ КОСИ,
НА НАШИТЕ МАЙКИ И БАЩИ !!!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-02-24T16:47:05+02:00

Ех, колко е тъжно и хубаво!Поздрав!