Jul 31, 2013, 9:47 AM  

Лятна буря 

  Poetry » Phylosophy
521 0 3

 

Лятна буря

В  небето злите сили спорят.

Стъмни се целият екран.

За тъмното над нас се борят

с гнева на  този свят събран.

 

Вселената е разярена.

Подскача цялата от гняв.

Реве неистово ранена

и хвърля всички ни във страх!

 

И всичко покрай нас трепери.

Разкъсва ни пореден гръм.

Земята изход не намери,

бучи отвътре и отвън!

 

Дъждът отгоре се изтури.

Навсякъде вода тече.

О, виждал съм какви не бури,

но тази ще ни отвлече!

 

Настръхнал съм, под судормата…

Безмълвна е душата в мен!

Навярно туй е от Съдбата!

От страх и аз  съм вцепенен!...

 

До днеска беше жарко лято.

Изгаряше ни топлина.

А днес е време непознато…

Какво с природата стана?!

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??