Всяко лято пристига с безбройни надежди.
Юни къпе в зелено изящните стройни жита.
Пак сърцето вълните на вятъра кротко съглежда,
как пробягват по горските хребети вал подир вал.
Юли, с тогата синя безбрежно наметнат,
ни приканва да тръгнем на път с непонятен вързоп.
По случайни пътеки, от горски цветчета изплетени,
да се реем, по-волни от птиците, в странен възход.
А след него е август - над лазура безмълвно застанал.
В мимолетната вечност запалил в шпалир кандила.
И кръстосва душата пространство над морската пяна
върху нейната прежда ронлива размахала бели крила. ...