Тръстиката с тънките пръсти
с носталгия свири Шопен.
И летният ден, от невръстен,
със нейните песни расте.
Превива се старата Пролет
и носи на гръб дъждове
към друга земя, с други хора,
към следващо жадно небе.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up