Аз цяло лято пак ще съм на село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бачкам неумело
и ще изкупвам своята вина.
Най-истински се чувствам аз на двора:
копая и отглеждам зеленчук,
на приказки ще срещам тука хора,
с бутилка пълна и салата с лук.
Макар че вече аз съм на години
и трябва с напъните се да спра,
Да гледам легнал небесата сини
и само плодовете да бера.
Но аз в градината се отморявам,
щом гледам как доматите растат...
Тук ядове от другаде спестявам
и продължавам своя дълъг път.
До границата на Деня с Тъмата,
се чувствам истински щастлив.
А споря ли с звездите и луната,
аз търся за живота си мотив!
22.07.2010г. с. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.