Хей лято, като Джаста-праста
отрязах още февруари
набързо всяка снежна пряспа
и в бялото приших ръкави
със слънчеви мечти. С рапани
в бието. С джобчетата от миди.
С най-ситен пясък за колана -
Циндил-пиндил да ми завиди,
когато свита зад плета си
се крие с недошита фуста.
Аз смело тръгвам към смеха ти
и няма, няма да те пусна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up