Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва,
чуваш стъпки в мрачна тишина.
Ала спокойствието твое не заглъхва,
облян си от лъчи на лунна светлина.
Сякаш цялата Вселена знаци дава,
първи самолет излита във нощта.
Крехка мисъл желание създава,
обвито в нежен плащ на самота. ...