Лятото на двора,
вече е дошло,
слънце се люлее,
в люлка от сено.
Вятърът почива,
в тежките жита,
жълти слънчогледи,
трепкат в мараня.
С дядо под асмата,
сядам за обяд,
динена прохлада,
той ми дава пак.
Хрупкаво и жадно,
пия сладостта,
в себе си събрала,
на слънцето смеха.
© Ивета All rights reserved.