Звучи шансон под плачещия дъжд,
разтекъл се на локви по паважа.
В локала влиза елегантен мъж,
цигара пуши и пристъпва важно.
На масата очаква го жена –
по-млада е, личи, красива, бяла.
Навежда се, целува ù ръка,
а нейната усмивчица е вяла.
Шансонът с плам възпява любовта,
но двамата се гледат безразлични.
Изстинала е, вижда се, страстта
и в жестовете, в думите себични! ...