Във плен на лятното мълчание,
заслушан в полъха на делника,
в миг вятърът довява спомен –
за теб и вятърната мелница.
За крясъка на птица в мрака,
предрекъл нашата раздяла.
За любовта, която чака
напук в опразнената зала.
Но някак все не ни дочаква,
бленува други хоризонти.
А вечер тихо се понася
с нощта, като самотен конник. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up