Написвам стихчета две-три,
след тях и други още.
Как всяка думичка блести
като светулка нощем!
А аз, на стиховете в плен,
оставам дълго буден
и уж съм вече уморен,
в нов свят попадам чуден!
И пак се нижат редове...
Отвън занича мрака,
но скоро сам ще разбере,
че утрото ме чака!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.