Лято
Би било добре да си до мен, лято,
когато тръгнат позлатените полета
да пътуват на дървени осеви коли,
да се прибират в блесналите къщи.
Тинтявите дават гръб на билата
и изопват тънкостеблени тетива.
С теб съм в развитие на емоции,
но крият ли цветя кристали-сълзи.
Този звън, излят от жълти чашки,
ще разпадне думите в опиянение.
Чувствата ще акустират в мълчание, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up