May 23, 2014, 11:18 AM

Лято 

  Poetry
509 0 8

Преваля юни. Като коте, слънцето,

със златна козина, се свива над комините.

Светът е босоног и е разпънало

небето гланцова хартия над градините.

 

А лятото е прясно и набира скорост

(нали очаква го разгърдена ваканция),

хлапашки ти подвиква от прозореца

и те подмамва хитро да запрашиш някъде.

 

Замъхавени, зрели праскови са дните

с разкошна сочност стичат ти се по брадата.

До алено се любят макове в тревите

и ти намигат да нагазиш из житата.

 

От птичи сватби рошави, дърветата,

дори насън, чирикат на зелено кадифе.

Свирукат ягоди наум в черешово,

пиян от аромати вятър вдигнал е ръце.

 

Нощта е белозъба, с тен на прясна „мока“,

бедрата си кръстосва смугло по кафетата,

а, в късното, с ресницата голямоока,

за тебе дирижира хора на щурчетата.

 

Спиш в капчица роса по горната й устна,

защото лятото е твое и ти е по мярка.

И сито е небцето ти, и ти е вкусно,

и винаги ще ти се иска още, още малко.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??